Хубава си моя горо
- Хубава си моя горо,
- миришеш на младост,
- но вселяваш в сърцата ни
- само скръб и жалост.
- Който веднъж те погледне
- той вечно жалее
- че не може под твоите
- сенки да изтлее.
- А комуто стане нужда
- веч да те остави,
- той не може дорде е жив
- да те заборави.
- Твоите буки и дъбове,
- твоите шуми и гъсти,
- и цветята и водите
- агнетата тлъсти.
- И божурът и тревите,
- и твойта прохлада,
- всичко, казвам, понякогаш
- като куршум пада.
- На сърцето, което е
- всякогаш готово
- да проплаче когато види
- в природата ново.
|
Hubava si moja goro
- Hubava si moja goro,
- mirišeš na mladost,
- no vseljavaš v syrcata ni
- samo skryb i žalost.
- Kojto vednyž te pogledne
- toj večno žalee
- če ne može pod tvoite
- senki da iztlee.
- A komuto stane nužda
- več da te ostavi,
- toj ne može dorde e živ
- da te zaboravi.
- Tvoite buki i dybove,
- tvoite šumi i gysti,
- i cvetjata i vodite
- agnetata tlysti.
- I božuryt i trevite,
- i tvojta prohlada,
- vsičko, kazvam, ponjakogaš
- kato kuršum pada.
- Na syrceto, koeto e
- vsjakogaš gotovo
- da proplače kogato vidi
- v prirodata novo.
|
